На 9 май 2025 г. президентът Румен Радев отправи към нацията и Народното събрание извънредно обръщение, в което обяви внасянето на предложение за национален референдум относно приемането на еврото през 2026 г.
В празничния Ден на Европа държавният глава аргументира своето искане с липсата на „убедителен национален консенсус“ за единната валута и подчерта нуждата важни стратегически решения да се взимат „с участието на българските граждани“.
България е член на Европейския съюз от 2007 г. и по силата на Договора за присъединяване се е задължила да въведе еврото след изпълнение на конвергентните критерии. През юли 2020 г. националната валута лев беше включена в Еврозоналния механизъм (ERM II) на фиксиран курс 1,95583 лв. = 1 € като част от подготовката за еврозоната. До юни 2024 г. България е изпълнила всички критерии за присъединяване, с изключение на критерия за ценова стабилност, като Европейската централна банка очаква извънреден доклад за окончателната оценка на готовността.
Предложението на президента за референдум среща сериозни конституционни пречки.
Секретарят по правните въпроси Крум Зарков подаде оставка, мотивирайки решението си с това, че референдумът за еврозоната е „конституционно недопустим въпрос“. Според Решение № 9/2016 на Конституционния съд, повтаряно и през 2023 г., провеждането на референдум по въпрос за едностранна промяна на международни договори – какъвто е и приемането на еврото – противоречи на чл. 85, ал. 3 от Основния закон и нарушава принципа на върховенство на европейското право (чл. 4, ал. 3).
Реакциите от политическите сили бяха разделени и рязко критични. Лидерът на ПП–ДБ Мартин Димитров обвини президента, че „тръгва срещу Европа и еврото“, и обвърза инициативата със „задкулисни влияния“. От своя страна, Делян Пеевски заяви, че изказването на Радев „е толкова несъстоятелно, че трябва да се престорим, че не се е случило“. В същото време формации като „Възраждане“ предупредиха, че ако парламентът отхвърли искането, те ще предложат алтернативна, конституционно издържана процедура.
Отлагане или политизиране на процеса по приемане на еврото може да подкопае доверието на инвеститорите в страната. Международни рейтингови агенции, като Fitch, предупреждават за възможно забавяне на присъединяването до 2026 г., ако България не изпълни критерия за ценова стабилност в рамките на зададените срокове. Според определени анализатори, подобен референдум може да бъде използван „като форма на груба манипулация“, която да разколебае предприятия и финансови пазари в ключов момент от конвергенцията ни към еврозоната.
Обществените нагласи остават силно поляризирани. Последните данни на Евробарометър показват, че през май 2024 г. делът на българите, подкрепящи влизането в еврозоната, и тези, които са против, са почти равни – по 49 %. Според друго социологическо проучване, публикувано края на 2023 г., 49 % от гражданите твърдо подкрепят еврото, докато 12 % категорично го отхвърлят и 28 % са колебливи.
Внасянето на искането за референдум от президента Румен Радев разкрива остри пробойни както в конституционната рамка на страната, така и в политическото и икономическо доверие. Макар стремежът за широко обществено участие да звучи демократично, предложението за референдум върху въпрос, регламентиран от международни договори и предварително ангажиран с конвергентните критерии, рискува да вкара България в правен и финансов хаос. Без ясно мнозинство и без конституционна легитимност инициативата може да остане пиар ход, отдалечаващ страната от крайната й цел – стабилно и предсказуемо членство в еврозоната.
