Подписване на закона за въвеждане на еврото #
- На 20 август 2024 г. в бр. 70 на „Държавен вестник“ бе обнародван Законът за въвеждане на еврото в Република България. Този акт официално определи еврото като валута на страната от датата на въвеждането му, регламентира процеса на превалутиране, периода на двойно обръщение на лева и еврото, както и другите практически аспекти по смяната на паричната единица.
Предложението за национален референдум #
- На 9 май 2025 г. президентът Радев направи извънредно обръщение към народа и Народното събрание, в което обяви, че внася предложение за провеждане на национален референдум с въпроса:
„Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 година?“
- Ден по-късно предложението бе регистрирано в деловодството на парламента, а мотивите бяха аргументирани с твърдението, че „българското общество няма консенсус за готовността на страната за членството ѝ в еврозоната и за датата, на която това да се случи“.
Правна рамка и конституционни възражения #
-
Още през 2024 г. Конституционният съд на Република България излезе с решение, че производството на национален референдум по въпроса за приемането на еврото е извън обхвата на конституционно установената компетентност на Народното събрание и нарушава чл. 4, ал. 1 от Конституцията. България вече е поела валидни задължения чрез ратификацията на Договора за присъединяване и решенията на Народното събрание, което прави допитването конституционно недопустимо.
-
Тази юридическа пречка бе потвърдена и от водещи правни експерти, които през май 2025 г. предупредиха, че подобен референдум може да бъде атакуван и отменен, ако бъде проведен.
Политически реакции #
-
Премиерът Росен Желязков остро критикува инициативата, наричайки я „политически мотивирана“ и „в разрез с Конституцията“. Според него всички необходими стъпки за присъединяване към еврозоната вече са изпълнени, а референдумът е само опит да бъдат разколебани европейските институции относно българската готовност.
-
От друга страна, група от над 40 университетски преподаватели по право обвини президента, че с внасянето на това предложение се прави опит за „суспендиране“ на Конституцията и засилване на популисткия тон в националния дебат.
Къса памет или политическа стратегия? #
-
Възниква въпросът защо държавният глава, който лично подписа и обнародва закона за въвеждане на еврото, няколко месеца по-късно поставя под въпрос действително приетия правен ред. Някои наблюдатели говорят за „кратка памет“ или политическа амнезия, тъй като Радев изглежда е забравил собственото си участие в законодателния процес. Други предупреждават, че става дума за опортюнистична стратегия предвид предстоящата през втората половина на 2025 г. оценка на конвергентната готовност на България от страна на европейските органи.
-
Популизмът, насочен към евентуално незадоволен сегмент от обществото, може да донесе краткотрайни политически дивиденти, но същевременно да ерозира доверието в институциите и да усложни окончателното членство в еврозоната. Всеки следващ етап в процеса по присъединяване рискува да бъде блокиран от опорни точки, базирани не на формални критерии, а на политически настроения.
Ефект и последствия #
- Промяната на позицията на президента Румен Радев по въпроса за еврото от формално прилагане на законов механизъм до призив за референдум и последвалата юридическа и политическа буря илюстрират риска от разминаване между институционални действия и реторика. Докато законодателството и договорните ангажименти вече са факт, опитите да се поставят под въпрос приетите решения чрез нови референдуми могат да доведат до ненужни усложнения и съмнения относно бъдещото място на България в единната валутна зона.